Преходът от метални към не-метални бариерни решения представлява централния конфликт в съвременното опаковъчно инженерство: деликатният баланс между устойчивост и защита на продукта. Алуминият е златен стандарт за защита, тъй като е практически непропусклив. Замяната му с-неметални алтернативи-като високо-изолиращи полимери, покрития или био{6}}базирани композити-въвежда ниво на пропускливост, което трябва да бъде стриктно оценено, за да се гарантира, че безопасността и качеството на храните не са компрометирани.
Оценяването на тези не-метални решения изисква цялостно разбиране на „бюджета-срок на годност“. Инженерите трябва да изчислят точно колко кислород или влага може да понесе даден продукт, преди да се развали. За силно чувствителен продукт като напитка на-ензимна основа или пробиотично кисело мляко допустимата грешка е микроскопична. Не-металните бариери, макар и отлични, рядко са абсолютни. Следователно процесът на оценка включва ускорени тестове за стареене, при които опаковките се съхраняват в камери с висока-температура и висока{9}}влажност, за да се симулират месеци срок на годност в рамките на няколко седмици. Тези тестове определят дали не-металната бариера може да издържи на напрежението от „реалния-свят на логистиката и съхранението.
От гледна точка на устойчивостта оценката надхвърля просто представянето на бариерата. Не-металният разтвор трябва също да премине „теста за рециклиране“. Например, докато бариерен слой EVOH е ефективен, ако не е съвместим с основния полимер (като PE или PP) по време на процеса на рециклиране, той може да замърси потока от рециклирана смола, намалявайки неговата стойност. Понастоящем индустрията предпочита бариерни решения от „моно-материал“, при които бариерният слой е химически съвместим с основната структура, което позволява цялата капачка или опаковка да бъдат разтопени и реформирани без отделяне. В допълнение, въглеродният отпечатък от производството на тези модерни не-метални бариери се претегля спрямо екологичните разходи за хранителни отпадъци. В крайна сметка идеалното решение е това, което предотвратява развалянето на продукта (намалява хранителните отпадъци), като същевременно гарантира, че самата опаковка може лесно да бъде възстановена и регенерирана в края на живота си.
